Ауровил е основан като проект на Шри Ауробиндо Общество на 28 февруари 1968 г. от Мира Алфаса, позната като Майката. Като равноправен духовен сътрудник на Шри Ауробиндо тя вярва, че „човекът е преходно същество“. Майката очаква, че този експериментален „универсален град“ би спомогнал за „напредъка на човечеството към неговото прекрасно бъдеще чрез приобщаване на хората с добра воля и стремеж към по-добър свят.“ Майката също вярва, че такъв универсален град ще допринесе решително за възраждането на Индия. Правителството на Индия подкрепя идеята за този град и през 1966 г. ЮНЕСКО кани всичките си членове да вземат участие в развитието на Ауровил. ЮНЕСКО преподписва подкрепата си още пет пъти за изминалите повече от 40 години.

На церемонията за полагане на основите му, състояла се на 28 февруари 1968 г., присъстват представители от 124 държави, които положили по шепа пръст от своята родина в урна с формата на лотос – като символ на единение. Майката дава на Ауровил неговата Харта, състояща се от 4 пункта:

1. Ауровил не принадлежи никому в частност. Ауровил принадлежи на цялото човечество. Но за да живее в Ауровил, човек следва да служи с готовност на Божественото съзнание.

2. Ауровил е място за непрестанно обучение, постоянен прогрес и неувяхваща младост.

3. Ауровил иска да бъде мост между миналото и бъдещето. Възползвайки се от всички открития на външния и вътрешния живот, Ауровил се стреми с дръзновение към бъдещи реализации.

4. Ауровил е място за духовни и материални изследвания, насочени към постигането на живо въплъщение на реално единение между хората.

След кончината на Майката през 1973 г. възникват проблеми в управлението на Ауровил между ауровилци и някои от административните лица, намиращи се в Пудучери (Пондичери). Следва период на смут и трудности, след което се стига до намесата на индийското правителство и съставянето на Фондация Ауровил с Управителен съвет и Международен консултативен съвет, назначавани от правителството на Индия.