Рисунка на миньорския град от 1726

 

Поглед от Стария замък. Вляво – енорийската църква, централно – църквата „Св. Катерина“, вдясно – Новият замък

Богатството на откритите в местността минерали става причина за основаването на града в такъв хълмист район, както и на неговото последващо развитие и растеж. Най-старите документи за ранно селище на това място, свързано с добив и преработка на руда, са от късната бронзова епоха – 10 до 8 век пр.н.е. Става въпрос за хълм-крепост, разположен на планината Ситно. При разкопки в село Beluj, южно от Ситно, са намерени археологически находки и антични монети, чийто анализ доказва, че суровината за тяхното производство идва от Банска Щявница.[1]

Предполага се, че рудните депозити вероятно се експлоатират още от края на бронзовата и през цялата желязна епоха. Със сигурност руди се преработват през Великоморавския период (9 век), и тази дейност продължава и през Средновековието. Един документ от 1156 година споменава града като „земята на миньорите“ (Terra banensium), повод за което става заселването на миньори от Тирол в областта.[2] Според историческите източници още през 1217 година крал Андраш II Унгарски получава около 75 килограма сребро от новообразувалото се градче.

Първите привилегии на град в страната са дадени именно на Банска Щявница. През 1237 или 1238 година, когато градът е в чертите на Унгарското кралство, унгарският крал Бела IV му предоставя привилегията да служи като модел за изграждане на всеки следващ миньорски град. Оригиналните документи за този акт обаче, не са запазени. При един от съществуващите документи е използван печатът на града, който се оказва най-старият градски печат в Европа. На него е изобразен градският герб с архаични миньорски инструменти, като длето без дръжка, което е едно от доказателствата, че Банска Щявница е свързана с минното дело още в самото начало на съществуването си.[1]

През Средновековието богатият на руди район отново става обект на силен интерес. Археологическите находки в самия град и в Стария град, разположен на хълма Глазенберг, датират групата миньорски селища към 11 век. Тези находки доказват и по-нататъшните промени в населените места, свързани с активизиране на минното дело, и пристигането на имигранти от района на Тирол в началото на 13 век. Центърът на града започва да се урбанизира, а охраняваната укрепена площ се превръща в замък.[1]

През 1442 – 1443 година градът търпи огромни загуби – в резултат на битките за унгарския престол и последвалото силно земетресение. Повредени са църкви, жилищни сгради, минни съоръжения и замъкът. Тези събития са последвани от бум на ново строителство на търговски, жилищни и църковни сгради. Заедно с тях се издигат и постройки с ново предназначение като сградата на общината, укрепление на енорийската църква (1486) и на пътната станция, както и сградата на ул. „Академична“ № 8.[1]

От края на 15 и началото на 16 век започва бавен спад в производството, въпреки значителните добиви от мините. Главният проблем, който се появява, е изпомпването на вода от рудниците, както и спадът в цените на златото и скъпоценните метали на европейските пазари. Това силно нагнетява обстановката и през 1525 година в града избухва минното въстание. През 1526 турците побеждават унгарската армия в битката при Мохач и над Кралство Унгария надвисва опасността от турско нашествие.[1]

 

Старият замък

 

Оръдие в Стария замък

За защита на града от настъпващите турци енорийската църква е превърната в укрепление, известно днес като Стария замък. Построена е защитна кула, а в западната част на града е издигнат Новият замък. Поради факта, че градът е застроен на силно наклонен терен, не е възможно да се изгради традиционният тип укрепителна система. Затова защитните стени са построени между единично разположени сгради. Достъпът от главните пътища е затворен от градските порти – Piargská, Roxerova, Belianska, Kammerhofská, Antolská и други. Piargská е най-старата от всички порти. По-старото укрепление на замъка на Гланзенберг е защитено с нов ров и насип и също допълва системата от антитурски укрепления.[1]

През 17 век дейността в откритите мини постепенно намалява, тъй като достъпът до жилите в дълбочина става все по-ограничен.[3] През 1627 година в града е направен важен пробив в миннодобивното дело, като за първи път, за изкопаването на руда, тук е използван барут.[2] Масовото му прилагане при минно-взривните дейности обаче, постепенно се превръща в пречка в процеса на добива. Това довежда до стагнация в развитието на града, а контактите с други европейски минни центрове се ограничават в разрешаване на проблема с изпомпването на вода от мините. През 18 век е разработена система от резервоари, която улеснява това изпомпване и градът отново става най-важният център за добив на благородни метали в Хабсбургската монархия.[3] Добивът, който отдавна се е превърнал в основен поминък на населението, отново започва да расте. Печалбата на града от добитите сребро и злато чупи европейските рекорди и между годините 1740 и 1760 минната хазна има нетна печалба от 42 498 000 гулдена. През 1740 година например, от териториите на днешна Банска Щявница са добити рекордните 600 килограма злато и 23 000 кг. сребро.[4]

През 1735 в Банска Щявница е открито първото минно училище в Унгария, а по заповед на императрица Мария Тереза, през 1762 година е основана Минната академия, преобразувана от 1864 в Минна и горска академия. Това е първото учебно заведение по рода си в света и съществува тук до 1919, а в него са обучени над 10 000 специалиста. Така градът се превръща в европейски център на минното дело, науката и технологиите, свързани с него. В академията са направени няколко открития и изобретения със световно значение. Тя служи като модел за създаването на Парижката политехника през 1794 година.[3]

Напредъкът в минната индустрия стимулира развитието на занаятите – шивашки, обущарски, грънчарство, златарство, печатарство и много други. Населението на града се увеличава, изградена е система за водоснабдяване, улиците са асфалтирани и са прекарани пътища до близките селища. Издигната е поредица от величествени сгради.[4] Градът става третият по големина в Кралство Унгария.[5] Икономическият просперитет, го съпътства до 20 век, което води до промяна на архитектурния му облик. Старите сгради са реконструирани, а фасадите и интериорите получават барокови форми. Построени са няколко сгради в бароков и класически стил като Евангелистката църква през 1796. В центъра на площад „Света Троица“, между 1755 и 1764 е издигната бароковата колона на Света Троица, със скулптурни фигури в основата и на върха.[3]

 

Новият замък

В края на 19 век рудодобивът в Банска Щявница става нерентабилен и от развит миннодобивен център той се превръща само в образователен. Между 1892 и 1912 година е построен комплекс от сгради за нуждите на Минната и горска академия.[3] Когато след Първата световна война тя е преместена в Шопрон, а по-късно в Мишколц в Унгария, градът преживява нов спад.[2] Въпреки че в южната му част са изградени няколко предприятия, населението му бързо започва да намалява.[3]