Meroë (; изписва се и Meroe; мероитски: Medewi или Bedewi; арабски: Меруа, романизирано: Меруа и marwi, Meruwi; старогръцки: романизиран: Meróē) е древен град на източния бряг на Нил на около 6 км североизточно от гара Кабушия близо до Шенди, Судан, приблизително на 200 км североизточно от Хартум. В близост до мястото, наречено Bagrawiyah, има няколко села. Градът е бил столица на кралство Куш в продължение на няколко века от около 590 г. пр. н. е. до разпадането му през шести век сл. н. е. Кушитското кралство Мерое е кръстено на "Остров Мерое", който е съвременният регион Бутана, регион, ограничен от Нил (от река Атбара до Хартум), Атбара и Сини Нил.

Град Мерое беше на ръба на Бутана. В Бутана имаше два други мероитски града: Мусаварат ес-Суфра и Нака. Първото от тези места е наречено Мерое от персийския цар Камбиз в чест на сестра му, наречена с това име. Първоначално градът е носел древното наименование Саба, кръстено на първоначалния основател на страната. Епонимът Сава или Себа е кръстен на един от синовете на Куш (вижте Битие 10:7). Наличието на множество мероитски обекти в района на западна Бутана и на границата на същинската Бутана е важно за заселването на ядрото на развития регион. Ориентацията на тези селища показва упражняването на държавна власт върху производството за препитание.

Кралство Куш, в което се помещава град Мерое, представлява едно от поредицата ранни държави, разположени в средното течение на Нил. Това е една от най-ранните и впечатляващи държави, открити на африканския континент (заедно с Древен Египет). Разглеждайки спецификата на околните ранни държави в средния Нил, разбирането на Meroë в комбинация с историческото развитие на други исторически държави може да бъде подобрено чрез разглеждане на развитието на характеристиките на властовите отношения в други държави от долината на Нил.

Мястото на град Мерое е белязано от повече от двеста пирамиди в три групи, много от които са в руини. Те имат отличителния размер и пропорции на нубийските пирамиди.