История Основане

Историята на библиотечното дело в Косово датира от 14 – 15 век.[1] Колекциите на християнски и мюсюлмански религиозни общности се считат за най-старите библиотечни архиви на страната.[2]

Косовската институционална библиотека е официално основана през декември 1944 г. в град Призрен, изпълняващ по това роля на столица.[3]

През 1982 г. библиотеката се премества в настоящата сграда, която е построена в Прищина, столицата на югославския автономен край Косово.

В продължение на много години името на Националната библиотека на Косово се променя в зависимост от политическата ситуация и принадлежността на региона.[4]

Година Име
1944 – 1952 Регионална библиотека на автономна провинция Косово 1956 – 1961 Библиотечен център на Автономна провинция Косово и Метохия 1961 – 1970 Национална провинциална библиотека 1970 – 1990 Национална и университетска библиотека на Косово 1990 – 1999 Национална и университетска библиотека на Косово и Метохия 1999 – 2014 Национална и университетска библиотека на Косово 2014 – текуща Национална библиотека на Косово

Периодът от 1989 до 1999 г. е тежък за Косово – тогава, югославските власти с подкрепата на сръбското население, ликвидират автономията на края. Албанците масово са уволнявани от работните си места, албанските студенти и преподаватели са прогонени от университета в Прищина. Много публични и частни библиотеки са опожарени и унищожени от сърбите по време на албанско-сръбския конфликт. На албанците, които представляват около 90% от населението на края, е забранено да прекрачат прага на Националната библиотека. Част от библиотеката на комплекса е предоставена на сръбско православно религиозно училище, друга част служи като временно място за настаняване на сръбски бежанци от Хърватия и Босна и Херцеговина. Придобиването на библиотечни материали на албански език е прекратено.[5]

След края на операцията на НАТО в Косово е установено, че югославската армия е използвала сградата на Националната библиотека на Косово като военен команден и контролен център. Използването на защитени културни обекти за военни цели е нарушение на законите на войната. Голям брой ценни материали от Националната библиотека са откраднати, мебелите от читалните зали са изпочупени, а картотеките са свалени в мазето. Освен това, в комплекса са открити множество бракувани военни униформи, снайперистки пушки и ръчни гранати. На мироопазващите сили на KFOR отнема около седмица да проверят сградата за наличието на скрити мини.[6]

По данни на национални и международни организации, около 100 000 книги на албански език са изпратени от сърбите до хартиената фабрика в Липлян за рециклиране. Сред тези книги има обекти от националното наследство, ценни за изучаването на историята на региона.[7]

Реорганизация

След края на Косовската война започва реконструкция на сградата на библиотеката и възстановяване на библиотечните услуги на всички нива. Това е направено с помощта на специална група от експерти от ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (ИФЛА).[8]

Тази специална група от експерти създава различни програми за обучение по библиотечно дело.[9] През годините на реорганизация на Националната библиотека на Косово, тя получава помощ от много политически, обществени и финансови институции, включително посолството на САЩ, ОССЕ, Централната библиотека в Цюрих, Райфайзен Банк и други.[10]