Пещерите Канхери (Kānherī-guhā [kaːnʱeɾiː ɡuɦaː]) са група от пещери и изсечени в скали паметници, изсечени в масивно базалтово разкритие в горите на Национален парк Санджай Ганди, на бившия остров Салсет в западните покрайнини на Мумбай, Индия. Те съдържат будистки скулптури и релефни гравюри, картини и надписи, датиращи от 1 век до 10 век. Kanheri идва от санскрит Krishnagiri, което означава черна планина.

Мястото е на хълм и е достъпно по скални стъпала. Пещерният комплекс се състои от сто и девет пещери. Най-старите са сравнително обикновени и неукрасени, за разлика от по-късните пещери на мястото и силно украсените пещери Елефанта в Мумбай. Всяка пещера има каменен цокъл, който функционира като легло. Конгрегационна зала с огромни каменни колони съдържа ступа (будистко светилище). Скални канали над пещерите подавали дъждовна вода в цистерни, които осигурявали вода на комплекса. След като пещерите били превърнати в постоянни манастири, стените им били издълбани със сложни релефи на Буда и Бодхисатвите. Пещерите Канхери са построени през 1-ви век и са се превърнали във важно будистко селище на брега на Конкан до 3-ти век.

Повечето от пещерите са били будистки вихари, предназначени за живеене, изучаване и медитация. По-големите пещери, които са функционирали като chaityas или зали за общинско поклонение, са облицовани със сложно издълбани будистки скулптури, релефи, стълбове и изсечени в скали ступи. Авалокитешвара е най-отличителната фигура. Големият брой вихари показва, че е имало добре организирано заведение от будистки монаси. Това заведение също беше свързано с много търговски центрове, като пристанищата на Сопара, Калян, Насик, Пайтан и Уджайн. Канхери е бил университетски център по времето, когато областта е била под управлението на империята Маураян и Кушан. В края на 10 век будисткият учител Атиша (980–1054) идва в Кришнагири Вихара, за да изучава будистка медитация при Рахулагупта.