Портата Ищар е осмата порта към вътрешния град на Вавилон (в района на днешния Хила, област Бабил, Ирак). Построен е около 575 г. пр. н. е. по заповед на цар Навуходоносор II в северната част на града. Беше част от оградена с грандиозни стени процесия, водеща към града. Стените са били завършени с остъклени тухли предимно в синьо, с животни и божества в нисък релеф на интервали, те също са съставени от тухли, които са формовани и оцветени по различен начин.

Немският археолог Робърт Колдевей ръководи разкопките на обекта от 1904 до 1914 г.

След края на Първата световна война през 1918 г. по-малката порта е реконструирана в Пергамския музей. Портата е висока 50 фута (15,2 метра), а оригиналните основи се простират още 45 фута (13,7 метра) под земята. Реконструкцията на портата Ищар в музея Пергамон не е пълно копие на цялата порта. Оригиналната структура е била двойна порта с по-малка предна врата и по-голяма и по-грандиозна вторична задна част. Единствената секция, изложена в музея Пергамон, е по-малкият преден сегмент.

Други панели от фасадата на портата се намират в много други музеи по света, включително различни европейски страни и Съединените щати.

Фасадата на иракското посолство в Пекин, Китай, включва реплика на портата на Ищар.