Basilica di Santa Maria Novella
( Санта Мария Новела )„Санта Мария Новела“ (на италиански: Basilica di Santa Maria Novella) е римокатолически християнски храм, разположен във Флоренция – столицата на италианската област Тоскана. Сградата е първата голяма базилика в града и е главната доминиканска църква във Флоренция.
Изпълнението на главната фасада по проект на Леон Батиста Алберти се превръща в един от еталоните за ренесансовата архитектура. Храмът и прилежащият манастир съдържат изобилие от безценни произведения на изкуството и гробници на исторически значими личности.
Църквата е наречена Новела (Нова), тъй като е построена на мястото на съществуващ от IX век параклис носещ също името Санта Мария. Когато теренът е прехвърлен на Доминиканския орден през 1221 година, духовниците решават да построят нов голям храм с прилежащ към него манастир.
Църквата е проектирана в романски стил от двамата доминикански монаси – Фра Систо Фиорентино и Фра Ристоро да Кампи. Строителството започва в средата на XIII век (около 1246 година) и е приключено към 1360 година заедно с романско-готическата камбанария, под надзора на монаха Якопо Таленти. По това време, екстериорно е напълно завършена само долната част на главната фасада в тоскански готически стил. Тя съдържа един главен и два странични портала, обрамчени с арки. Останалата площ по протежение на фасадата е заета от слепи ниши съдържащи гробниците на флорентински аристократи, с островърхи готически арки, облицовани с раирана шарка от бял и зелен мрамор. Същият архитектурен ритъм е приложен и по продължаващите стени, ограждащи стария църковен двор. Освещаването на „Санта Мария Новела“ се извършва чак през 1420 година.
По поръчка на видния заможен флорентинец Джовани ди Паоло Ручелай, търговец на текстил, в периода 1456 – 1470 година е осъществено цялостното завършване на главната фасада. Проектът е изготвен от бележития ренесансов архитект Леон Батиста Алберти, който проектира за същия възложител и фасадата на двореца „Палацо Ручелай“ във Флоренция. Надписът във фриза под фронтона е посветен на мецената и гласи: IOHAN(N)ES ORICELLARIUS PAU(LI) F(ILIUS) AN(NO) SAL(UTIS) MCCCCLXX (Джовани Ручелай син на Паоло в благословенната година 1470).
През 1567 година, Великият херцог на Тоскана Козимо I Медичи възлага на архитекта Джорджо Вазари първата реконструкция на храма след неговото окончателно завършване. Преустройството включва премахване на оригиналния иконостас и вътрешните балкони (галерии) и устройването на шест капели между големите колони. През 1572 година Игнацио Данти (астрономът на Козмо I) добавя към главната фасада сферичен астролаб и гномон. В периода 1858 – 1860 година е извършено второ преустройство по проект на Енрико Ромоли.
По времето на Козмо I, площадът пред църквата започва да се използва за състезания с колесници. Надпреварата се превръща в обичай, който се провежда от 1563 година до края на XIX век. Двата обелиска на площада са маркирали началото и финала на трасето.
Коментар