تندیس هرکول
( Статуя на Херкулес в Бехистун )
Статуята на Херкулес в Бехистун (или Статуята на Херакъл/Херакъл в Бисотун, персийски: تندیس هرکول) се намира на планината Бехистун, Иран. Открит е през 1958 г. и е единствената съществуваща скална скулптура от периода на контрола на Селевкидите над Иранското плато, продължил от ок. 312 г. пр.н.е. до c. 140/139 пр.н.е.
Статуята е изваяна през 148 г. пр.н.е. и е посветена на името на „Херакъл Калиник“ (Ἡρακλῆν Καλλίνικον, „Херкулес славен в победата“) от селевкидски губернатор. Губернаторът на Селевкидите го е издълбал в чест на сатрап.
Херакъл лежи на платформа с дължина 2 м и държи купа в лявата си ръка. Дясната му ръка лежи на крака. Статуята е дълга 1,47 м и е прикрепена към планината. Клубът на Херакъл е издълбан в релеф „сякаш подпрян зад него“ според Матю П. Канепа. Формата на стелата е сходна със селевкидските стели, които носят ...Пълен текст
Статуята на Херкулес в Бехистун (или Статуята на Херакъл/Херакъл в Бисотун, персийски: تندیس هرکول) се намира на планината Бехистун, Иран. Открит е през 1958 г. и е единствената съществуваща скална скулптура от периода на контрола на Селевкидите над Иранското плато, продължил от ок. 312 г. пр.н.е. до c. 140/139 пр.н.е.
Статуята е изваяна през 148 г. пр.н.е. и е посветена на името на „Херакъл Калиник“ (Ἡρακλῆν Καλλίνικον, „Херкулес славен в победата“) от селевкидски губернатор. Губернаторът на Селевкидите го е издълбал в чест на сатрап.
Херакъл лежи на платформа с дължина 2 м и държи купа в лявата си ръка. Дясната му ръка лежи на крака. Статуята е дълга 1,47 м и е прикрепена към планината. Клубът на Херакъл е издълбан в релеф „сякаш подпрян зад него“ според Матю П. Канепа. Формата на стелата е сходна със селевкидските стели, които носят официални надписи в района, най-вече стелата от Лаодикия-ин-Медия (Нахаванд), на която местен селевкидски служител е записал копие от династическия култов надпис на селевкидския владетел Антиох III Велики (р. 222–187 пр. н. е.), който той е създал за съпругата си кралица Лаодика III.
Бизотунският Херкулес е издълбан от скулптор, който не е бил официално обучен в гръцкия скулптурен стил. Според съвременния историк Ролф Стротман дизайнът е по-скоро ирански, отколкото гръцки. В елинистичното изкуство Херакъл рядко се показва с лък. В скалния релеф обаче той държи лък, наподобяващ показаните в Бехистунския надпис. Въпреки че епитетът на бога („kallinikos“) е доста често срещан в гръцката религия, той е подходящ и за иранския бог Wahrām (авестийски Vərəθraγna-), с когото Херкулес е бил асимилиран. Статуята на Херкулес в Бисотун най-вероятно свидетелства за асимилация на гръцкия бог Херкулес с иранския бог Уахрам в периода на Селевкидите; обаче не предлага недвусмислено доказателство.
Релефът може да е бил част от naiskos (малко светилище), както се вижда от близкия остатък от малка йонийска колона, която е със същата височина (52 см) като тази на храма на Атина Нике в Атина.
Арамейска версия, нарисувана "доста по-лека" от гръцката версия, е издълбана отдолу. Канепа отбелязва, че това показва, че поръчителят на надписа „е възнамерявал да разположи това съобщение, както визуално, така и езиково, в рамките на идиома на императорската епиграфика на Селевкидите“.
Главата на статуята е била открадната два пъти, но е била възстановен през 1996 г. Сегашната глава е реплика. Оригиналната глава се държи от Организацията за културно наследство, занаяти и туризъм.
Коментар