Teotihuacán

( Теотиуакан )

Теотиуакан е археологически обект в Мексико разположен на 48 км североизточно от днешната столица Мексико. В най-точен превод от науатл, името на града се произнася с ударение върху уа (Теотиуа́кан) и ще рече „Където боговете са сътворени“ или „Място на боговете“.

В предколониално Мексико представлява многолюден град, културно-икономически и култово-религиозен център. Основан е около I век пр.н.е. от неизвестни индиански племена.

Обособяването на „квартали“ на много културни групи (като сапотеките и др.) става причина за хипотезата, че градът е бил космополитен център. Зенитът на културата е през V до VII век, когато населението на града е 200 – 250 хиляди души, правейки го най-големия град на тогавашна Америка. Влиянието на Теотиуакан се чувства из целия район на Централна Америка, макар градът да не е директно свързан с империя или определена култура. По неизвестни причини градът е напуснат и става необитаем през IX век. Три века по-късно е...Пълен текст

Теотиуакан е археологически обект в Мексико разположен на 48 км североизточно от днешната столица Мексико. В най-точен превод от науатл, името на града се произнася с ударение върху уа (Теотиуа́кан) и ще рече „Където боговете са сътворени“ или „Място на боговете“.

В предколониално Мексико представлява многолюден град, културно-икономически и култово-религиозен център. Основан е около I век пр.н.е. от неизвестни индиански племена.

Обособяването на „квартали“ на много културни групи (като сапотеките и др.) става причина за хипотезата, че градът е бил космополитен център. Зенитът на културата е през V до VII век, когато населението на града е 200 – 250 хиляди души, правейки го най-големия град на тогавашна Америка. Влиянието на Теотиуакан се чувства из целия район на Централна Америка, макар градът да не е директно свързан с империя или определена култура. По неизвестни причини градът е напуснат и става необитаем през IX век. Три века по-късно е „преоткрит“ от ацтеките, които използват храмовия комплекс за култови ритуали.

Днес градът е частично разкопан, като са разкрити пирамидите, по-големите тераси и храмови обекти. Огромната площ на комплекса е предизвикателство за археолозите, които проучват комплекса почти без прекъсване от експедицията на Леополдо Батрес през 1905 г. до днес. Близостта със столичния град го прави популярно туристическо направление за всеки посетител на Мексико сити, с интерес към древната история.

История
 
Теотиуакан и други важни исторически селища в района.
Периоди

Историята на окупацията на града е картографирана от екипи на Рене Милън (1973) и Уилям Сандерс (1979). Благодарение на тези проучвания се очертават фазите на заселване и напускане на града. Формално периодите на заселване и окупация на града се разделят на Патлачике, Тсакоайи, Микаотли, Тламимилопла, Чолалпан, Метепек, Охтотипак и Чометла, след което градът запада. Следващите периоди се отнасят до окупацията от ацтеките: Масапан, Атлатонго, Соканго, Чималпа и Теакалко.[1]

Патлачике трае от 150 пр.н.е. до 1 от н.е., когато няма много останки индикиращи постоянно обитаване; Тсакоайи (1 – 150), когато се установяват първите постоянни заселници – към края на преиода, градът наброява 80 хиляди жители и се простира на 20 км2 (Millon, 1981, 221); Микаотли/Тламимилопла (150 – 300) – периодът, през който са построени повечето значими постройки и пирамиди. През късния период на Тламимилопла (300 – 400), се разпростира влиянието на града из съседните райони. Чолалпан/Метепек (400 – 650) – епохата на просперитет; градът е шестото по големина населено място в света и най-голям метрополис за Америка. Охтотипак/Чометла (700 – 900) – епоха на декаденс, след което градът запада.

Следващите периоди се отнасят до окупацията от ацтеките:

„период на забвение“Масапан (950 – 1050) Атлатонго (1050 – 1150)„преоткриване“Соканго (1150 – 1300) Чималпа (1300 – 1400) Теакалко (1400 – 1521)Основаване

Има доказателства, че районът е бил населен около 400 пр.н.е. – селище на мястото на Теотиуакан отпреди формалното основаване на града. Не се знае кои са основателите на града, но се споменава ранното име „Толан“ за населено място, където днес е Теотиуакан, по времето на „златната епоха“ преди ацтеките. Някои археолози твърдят, че толан не е име на град а „термин“. На езика на толтеките толан, тулан, тоулан, означавало „колония“.[2] Не се знае дали градът е основан от толтеките, олмеките или тотонаките; нито една от тези хипотези няма достатъчно привърженици. Пластови разкопки поставят културата създала Теотиуакан след „архаичните“ култури и преди културата на Тула (близо до съвременния град Тула в щата Идалго).

Разцвет

Периодът на разцвет на Теотиуакан продължава от II до VII век. По това време той се откроява със своята култура в цяла Централна Америка. Днешните останки са останали от селище, построено в началото на Новата ера. Работниците били набирани от населението, наброяващо 200 хиляди души.

Упадък

Комплексът запада между VII и ІХ век или по време на сериозните засушавания продължили от около 750 до 900[3] или 650 – 760 г.[2][4][5] Триста години по-късно, по времето на ацтеките е използван само като култово и религиозно място, почитано наравно с храмовите комплекси на Теночтитлан. Така например, последният тлатоани (император) на ацтеките – Моктекусума Чокойотцин принася жертвоприношения в Теотиуакан на всеки 20 дни.[2]

Sugiyama, Saburō. 2005. Human sacrifice, militarism, and rulership: materialization of state ideology at the Feathered Serpent Pyramid, Teotihuacan. Cambrige University Press. 280 стр. (стр. 1 – 2) ↑ а б в Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име Pasztory Scientific paper of J. Mabry; professor of History, Missipi State University. „Colonial America“ стр. 7 „Droughts, Floods, the Medieval Warm Period and the Rise and Fall of Civilisations in Central and South America“. Website synthesizing information about the drought patterns in Central and South America Rodolfo Acuna-Soto, David W. Stahle, Matthew D. Therrell, Sergio Gomez Chavez and Malcolm K. Cleaveland. doi:10.1016/j.mehy.2005.02.025  Drought, epidemic disease, and the fall of classic period cultures in Mesoamerica (AD 750 – 950). Hemorrhagic fevers as a cause of massive population loss (pdf). // Medical Hypotheses 65 (2). Elsevier, Feb. с. 405 – 409.
Photographies by:
Statistics: Position
733
Statistics: Rank
139449

Коментар

CAPTCHA
Security
657829134Click/tap this sequence: 6646
Esta pregunta es para comprobar si usted es un visitante humano y prevenir envíos de spam automatizado.

Google street view

Where can you sleep near Теотиуакан ?

Booking.com
491.310 visits in total, 9.211 Points of interest, 405 Destinations, 154 visits today.