თუშეთი
( Тушетия )Тушетия (Тушети) (на грузински: თუშეთი Тушети) е историческа планинска област в Грузия, попадаща в Ахметински район на Кахетия. Граничи с историческия грузински район Хевсурети и съставните части на Руската федерация Дагестан и Чечня. Поради затруднения достъп до района, в него са запазени непокътната природа, автентичната архитектура, вековните традициите, особените езически вярвания и характерната кухня.
Като географска единица Тушетия е спомената за пръв път през 4 век пр.н.е. През 12 – 14 век е част от Грузия, а след нейното разпадане е погълната от Царство Кахетия. През 16 век Персия и Турция започват да проявяват силен интерес към Кахетия и Тушетия. Следващите три века се провеждат многобройни ожесточени битки между Персия и Турция, а владетелите на Картли (Иверия) и Кахетия, част от която е Тушетия, често се обръщат за помощ към Русия. Тушинците играят важна роля в делегациите, изпратени в Русия. Те също така действат като преговарящи между Грузия и Чечен-Ингушетия.[1]
През 1762 г. цар Ираклий II успява да обедини Картли и Кахетия. През 1801 г. новият съюз, който включва и Тушетия, е присъединен към Русия. Събитието не успява да осигури мир, защото в средата на 19 век на тушинците се налага да се борят срещу имам Шамил, лидер на мюсюлманите в Кавказ.[1]
В края на 19 век в района започват да се разпространяват националистически и сепаратистки идеи, които касаят само Грузия и Кавказ. Промените в централното управление през 1917 г. довеждат до период на безредици, продължил десетилетие. Националното движение за независимост от това време се сблъсква с две сили – поддръжниците на Деникин и болшевистката Червена армия. Тушинците успяват да отблъснат Бялата гвардия, но не и атаката на болшевистката 11-а армия. В края на 1920 г. в Тушетия е създадена съветска власт и на 30 декември 1922 г. регионът е присъединен към Съветския съюз, като част от Транскавказката федерация. Налагането на съветска власт не успява да доведе до стабилизиране на политическата ситуация. Силните националистически чувства се запазват и се проявяват както в активна, така и в пасивна опозиция. В края на 30-те години на миналия век съветският режим най-накрая се успява да се утвърди с въвеждането на колективизацията и съпътстващата ликвидация на националистите и сепаратистите.[1]
В началото на 20 век тушинците се разпадат на 4 общества – хометцарци, пирикити, чакма и цомци (бацбийци).[2][3] До средата на 20 век обитават високопланинска Тушетия.[4] Днес по-голямата част живеят в Алазанската долина – тушинците-грузинци в Квемо-Алвани, а бацбийците в Земо-Алвани. Само малка част от тях са останали във високопланинските села Омало, Шенако и Дартло.[4][3]
Коментар