Вавилон (на вавилонски: babili; на иврит: בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Нововавилонското царство през VII и VI век пр.н.е., когато то е на върха на разцвета си. Разположен е по бреговете на Ефрат в Месопотамия, днес в Ирак (провинция Бабил). Най-ранното му споменаване като малък град е на глинени таблички с клинописно писмо от времето на Саргон Велики (2334 – 2279 г. пр. Хр.), цар на Акад. Днес руините на Вавилон се намират на около 90 км южно от днешен Багдад. Последните записи за обитаване на града датират от X век и тогава е споменат като малък град.
По време на възхода на първата вавилонска царска династия през XIX век пр. Хр. градът е независим град-държава. Аморейският цар Хамурапи основава Старовавилонското царство през XVII век пр. Хр. и превръща Вавилон в голям град. Южна Месопотамия става част от Вавилония и Вавилон измества Нипур като главен свещен град. При наследника на Хамурапи царството ...Пълен текст
Вавилон (на вавилонски: babili; на иврит: בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Нововавилонското царство през VII и VI век пр.н.е., когато то е на върха на разцвета си. Разположен е по бреговете на Ефрат в Месопотамия, днес в Ирак (провинция Бабил). Най-ранното му споменаване като малък град е на глинени таблички с клинописно писмо от времето на Саргон Велики (2334 – 2279 г. пр. Хр.), цар на Акад. Днес руините на Вавилон се намират на около 90 км южно от днешен Багдад. Последните записи за обитаване на града датират от X век и тогава е споменат като малък град.
По време на възхода на първата вавилонска царска династия през XIX век пр. Хр. градът е независим град-държава. Аморейският цар Хамурапи основава Старовавилонското царство през XVII век пр. Хр. и превръща Вавилон в голям град. Южна Месопотамия става част от Вавилония и Вавилон измества Нипур като главен свещен град. При наследника на Хамурапи царството навлиза в упадък и следват дълги периоди под чуждо управление: на асирийци, касити и еламити. Асирийците го разрушават и построяват наново и Вавилон става столица на Нововавилонското царство, наследило Новоасирийското. Става известен с висящите градини на Семирамида, едно от седемте чудеса на античния свят. След залеза на Нововавилонското царство градът попада във владение последователно на Ахеменидите, Селевкидите, партите, Римската и Сасанидската империи.
Съществуват оценки, че около 1770 – 1670 г. пр. Хр. и отново през 612 – 320 г. пр. Хр. Вавилон е бил най-големият град в света, като вероятно е първият град с население над 200 000 души Оценките на неговата площ варират от 890 до 900 хектара.
Руините на вавилон са открити отчасти в началото на XIX век от Клодиъс Рич, Остин Леърд и други пътешественици, но най-значителни археологически разкопки провежда Роберт Колдевей в началото на XX век. Границите му са определени според периметъра на външните градски стени, обхващащи площ от над 1000 хектара. Те съставляват голям тел (хълм) от кирпичени градежи и развалини. Основни източници на информация за града са клинописни текстове, намирани из Месопотамия, споменавания в Библията, описания на класически автори (по-специално Херодот) и разкази от втора ръка (например цитиращи Ктезий). Те съставляват непълна и понякога противоречива картина на древния град дори по време на разцвета му през VI век пр. Хр. ЮНЕСКО вписва Вавилон в Списъка на световното наследство през 2019. Всяка година той се посещава от хиляди туриста, повечето от Ирак. Расте обемът на реконструкция, дейност, започнала още през 60-те години на XX век и засилена през 80-те години.
Ирак, 1975
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
За първи път името Вавилон се споменава през 3000 пр.н.е.. Около 2200 пр.н.е. Вавилон бил известен като храмово място и е принадлежал през 21 век пр. Хр. към близкия град Ур. По време на Старовавилонското царство при царуването на цар Хамурапи (1792-1750 пр.н.е.) градът придобива водеща роля в Месопотамия и е познат преди всичко чрез сборника от закони Кодекс Хамурапи, един от първите подробни сборници.
През 1595 пр.н.е. Вавилон е превзет от хетите, като кратко време след това попада във владението на каситите (около 1590 до 1150 пр.н.е.). Каситите превръщат града-държава Вавилон в столица на Вавилония. Вероятно градът става религиозен център на царството през същия 12 век пр.н.е., когато Мардук се издига до върховен бог в месопотамския пантеон.
След това до към края на 8 век пр.н.е. Вавилон е владян от различни династии, докато попада под влиянието на Асирия.
При управлението на царете от Нововавилонското царство, основано от Набопаласар (605-562 пр.н.е.), халдейската династия достига своя разцвет, чийто апогей бил по времето на сина му Навуходоносор II.
При експанзията на Персийската империя от Ахеменидите през 539 г. пр.н.е. Вавилония е погълната, наред с Мидийското царство, Сирия, Палестина и Лидия.
Александър Македонски завладял града след битката при Гавгамела и бил приет като освободител. Той поставил престола на своята империя впоследствие във Вавилон, където по-късно починал.
Градът е известен със своите висящи градини и със строежа на Вавилонската кула.
![[node:title]](/sites/default/files/styles/640x320/public/default_images/default_0.JPG?itok=nAKl_DR1)
Коментар