Виентян става столица през ХVІ век. Оттогава в града се преплитат архитектурни стилове от Франция, САЩ, Китай, Тайланд, Лаос, Виетнам и СССР. Градът привлича с френски колониални сгради и високи палми по улиците.

Названието на града се превежда от езика пали (език на будизма теравада) като „град на сандаловото дърво“, което се потвърждава от надписи на древен лаоски език, отразяващи етимологията на името. В съвременния лаоски език названието на града се пише в съответствие с неговото произношение, което поражда нееднозначни тълкования. Така, много лаосци твърдят, че названието се превежда като „град на луната“, тъй като думата „луна“ и „сандалово дърво“ на съвременен лаоски език се пишат и произнасят идентично („чан“). Романизираното произношение „Виентян“ има френски произход и е свързано с сложността да се произнесе твърдо „ч“ във френския език.

Казва се, че принц Тхаратха напуснал великото кралство Лао и основал на западния бряг на Меконг град, наречен тогава Маха Тхани Си Пхан Пхао. Днешното име на града е Удон Тхани и се намира в Тайланд. Един ден змия със 7 глави казала на принца да основе нов град, този път на източния бряг точно срещу предишния и да го нарече Чантабулу Си Сатанакханахуд, който по-късно бил преименуван на Виентян.

През 1354 г. Фа Нгум основава кралството Лан Ксанг. Тогава, макар и да не е столица, Виентян става важен град. През 1560 г. крал Сетхатиратх го прави столица. Когато Лан Ксанг се разпада през 1707 г., Виентян става самостоятелно кралство. През 1779 г. то е завладяно от Сиам (днешен Тайланд) и става негов васал. Крал Аноувонг надига неуспешна революция, която е потушена от Сиам през 1827 г. През 1893 г. кралство Виентян преминава под френско владичество. 6 години по-късно става столица на френския протекторат Лаос.