Вулканична бомба

Вулканичната бомба е голям, полувтвърден къс лава, изхвърлен при експлозивно изригване от гърлото на вулкан. От кратера се изхвърля голямо количество магмени продукти във вид на лава, лапили и вулканични пепел, пясък и бомби. Всички те се различават един от друг само по размера на частиците. За вулканични бомби се приемат всички късове с размери над 5 см. Частиците, по-малки от средно 5 см се наричат лапили. Късчета с размери от 1 до 5 мм съставят вулканичния пясък, а още по-малките, под 1 мм – вулканичната пепел. Късовете, които вече са твърди при изхвърляне, се наричат вулканични блокове. Те обикновено са по-ъгловати, защото, за разлика от бомбите, не са оформени по време на полета им във въздуха и съответно не са придобили някаква аеродинамична форма.

Вулканичните бомби и лапилите обикновено се натрупват около гърлото и склоновете на вулкана и постепенно образуват пирокластични породи. Вулканичната пепел, заедно с пясъка и най-дребните лапили, се разнася от ветровете на голямо разстояние, след което се отлага на сушата или на дъното на морските басейни.

Вулканичните бомби са тежки и често летят с висока скорост, което ги прави много опасни за хората около активните отвори. Те обаче не излитат много далеч. При най-силните изригвания от вулкански тип скоростта на изхвърлянето им е 200 – 400 м/с, което ги изпраща почти на 5 км от кратера. Познати са случаи на загинали от вулканични бомби хора. Най-известна е гибелта на Плиний Стари при изригването на Везувий през 79 г.