Ефес (на гръцки: Ἔφεσος; на латински: Ephesus; на турски: Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, днес недалеч от турския бряг на Егейско море, а в античността е бил на самия бряг при устието на река Кючук Мендерес, която с времето запълва залива и градът вече не е на крайбрежието.
Славата на Ефес се дължи в голяма степен на местния култ към източната богиня на плодородието, с времето отъждествена с гръцката богиня Артемида. Поклонението на богинята се извършва от незапомнени времена, но през първата половина на VI век пр.н.е. започва строителство на храм на Артемида, превърнал се в едно от седемте чудеса на античния свят.
Градът е основан като пристанище на брега на Егейско море и бързо се развива вследствие на търговията. Към 500 г. е пренесен на хълма Айясолук близо до днешния...Пълен текст
Ефес (на гръцки: Ἔφεσος; на латински: Ephesus; на турски: Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, днес недалеч от турския бряг на Егейско море, а в античността е бил на самия бряг при устието на река Кючук Мендерес, която с времето запълва залива и градът вече не е на крайбрежието.
Славата на Ефес се дължи в голяма степен на местния култ към източната богиня на плодородието, с времето отъждествена с гръцката богиня Артемида. Поклонението на богинята се извършва от незапомнени времена, но през първата половина на VI век пр.н.е. започва строителство на храм на Артемида, превърнал се в едно от седемте чудеса на античния свят.
Градът е основан като пристанище на брега на Егейско море и бързо се развива вследствие на търговията. Към 500 г. е пренесен на хълма Айясолук близо до днешния град Селчук, тъй като заливът се запълнил с наноси. Впоследствие морето продължило да отстъпва и това става причина за упадъка на града. Земетресения и свлачища окончателно погребват руините и така ги съхраняват за археолозите. В днешно време развалините на Ефес, в голямата си част реконструирани, се намират на около 6 километра от морския бряг на седловината между два хълма.
Ефес и неговите жители се споменават многократно в Деяния на апостолите (Acta Apostolorum). Ефеската църква фигурира в Откровение на Йоан като една от седемте църкви на Апокалипсиса.
Първите археологически разкопки са направени през 1869 г. от английски учени, които разкриват града на хълма, преместен там от Лизимах и така светът научава за красотата на античния град. В днешно време археологическата зона на Ефес заема над десет километра в околностите на турския град Селчук, в чийто музей са събрани уникалните находки.
Околностите на града били населени още през неолита, за което свидетелстват разкопки на могилите Арвалъ и Кукуричи[1].
При разкопки от последните години са намерени селища от ранната бронзова епоха на хълма Аязулук. В 1954 г. недалеч от развалините на базиликата на Св. Йоан е намерено гробище от микенския период (1500 – 1400 г. пр.н.е.). Сред находките има керамични изделия [2].
Според хетски източници градът се наричал Апаса (Апаша), откъдето произлиза по-късното Ефес, и за кратко е столица на конфедерация или царство Арцава, враждебно на хетите и съюзник на ахейците[3][4].
След хетския период в края на бронзовата епоха Ефес е столица на неголямата карийска държава[5], след което тук пристигат и се заселват йонийски гърци от Атина.
Йонийски периодДо превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида (Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамското царство, а след 133 г. пр.н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес („Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?“ // Деяния на апостолите19:35), както и с „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“. Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви („До ангела на ефеската църква“ // Откровение на Йоан 2:1 – 7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.
През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състои т.нар. „разбойнически“ събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г., малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуците. Поради запълването на залива по време на османците на хълма в близост е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селчук (Selçuk), съществуващ и днес.
Коментар