اللغة المصرية ( Египетски език )

Египетският език или древноегипетски език (на древноегипетски: 𓂋𓏺𓈖 𓆎𓅓𓏏𓊖) е език на който се говори в Древен Египет. Днес той е известен от голям корпус от текстове, които са запазени в Египет и по-късно направени достъпни за съвременния свят след дешифрирането на древните египетски писмености от началото на 19 век. Египетският е един от най-ранните писмени езици, като за първи път е записан в йероглифна писменост в края на 4-то хилядолетие пр.н.е.

По времето на класическата античност говоримият език се е развил в демотически египетски, а през римската епоха се изменя към в коптските диалекти.

Той е част от афро-азиатската езикова група и е свързан с берберските и семитските езици (като арабски, амхарски и иврит). Най-ранните писмени свидетелства за древноегипетски език са от около 3200 г. пр.н.е. Езикът оцелява до 5 век във формата на демотическа писменост и до Средновековието във формата на коптския език. Това означава, че египетският език се е развивал повече от 4 хиляди години и е един от най-старите езици в света.

Официалният език на днешен Египет е арабският, а национален е египетският арабски, който замества египетския и произлизащия от него коптски език като ежедневен език след завладяването на Египет от арабските мюсюлмани. Коптският език все още се използва за литургиите в коптската църква.