Каньонът е населяван от векове. Той е много известен с изградените от кирпич и камък къщи. Въпреки студените зими в отвесните скали се крият много ниши. В някои от тях са намерени каменни постройки на слабо проученият народ анасази, които изчезнали около 1300 г.

Индианското племе навахо са следващите които се заселват в каньона и го обитават и до днес.

Испанците пристигат тук през 16 век и кръщават издръжливите и находчиви местни жители навахо, докато те самите са се наричали дене (хора).

От непристъпните склонове на каньона индианците повеждат битка първо срещу испанците, които през 1805 г. избиват 115 мъже, жени и деца скрити в пещерите, а по-късно и срещу американското правителство. През 1863 г. кавалерийски отряди под командването на полковник Кит Карсън чрез глад принуждават индианците да се предадат и заточват около 7000 от тях в Ню Мексико. Този горчиво запомнен 320 km. преход е известен като „Дългото ходене“.

Четири години по-късно правителството ги помилва и племето се завръща по родните си земи.