Апачите (на английски: Apache, в български текстове разпространено и като апахи) са индиански народ от Северна Америка, който понастоящем живее в югозападната част на САЩ. В езиково отношение принадлежат към атабаското езиково семейство.

Самоназванието на апачите е дине (още и дене или н'дее в различните диалекти), означаващо „хора“, „народ“. Същото име, дине, използват и съседите им от племето навахо, които по произход и език са близкородствени с апачите. Името апачи (често погрешно „апахи“) произлиза от думата „апачу“ (враг) в езика на племето зуни.

Апаческите племена се делят на три основни групи: западни апачи (белопланински, сан-карлос, кибеку, северни и южни тонто), централни (чирикауа) и източни апачи (мескалеро, липан). От своя страна тези племенни подразделения се състоят от редица локални общини, носещи свои имена.

Две други обособени групи апачи са хикарийя и кайова-апачите. Те са се отделили по-рано от основната маса на апачките племена и са възприели редица черти от културата на индианците от равнините.

В периода XII-XIV век апачите мигрират от Централна Канада и придвижвайки се все по на юг, достигат земите на днешните американски щати Ню Мексико и Аризона, където се заселват трайно. До началото на XVIII век част от апаческите племена обитават областта на Великите равнини, от днешния щат Тексас до Небраска на север, както и северните райони на Мексико. Постепенно в хода на миграцията на други индиански племена апачите са изтласкани от голяма част от територията на равнините и в средата на XVIII век земите им се ограничават до Аризона, Ню Мексико, част от западен Тексас и северно Мексико. Войнствен народ, апачите непрекъснато враждуват с племената пуебло, с команчите, кайова и с други свои индиански съседи, както и с мексиканците, а по-късно и с американците. Те фактически са последните северноамерикански индианци, които губят свободата си. Днешните апачи живеят в резервати на територията на щатите Аризона, Ню Мексико и Оклахома. Днес тяхната обща численост е около 16 000 души.