शिव ( Шива )

Шива (Шанкара) (на санскрит: िशव или श्रीिशव), заедно с Брахма и Вишну, е върховен бог в Шиваизма и индуистката митология. Той е „Махагуру“ (велик учител, учител на учителите), наричан лунният бог на планините. Пребивава на планината Каиласа. Според някои източници Шива е част от божествената триада – Тримурти. Според други той е създал Вишну, а Вишну е създал Брахма. За разлика от бога творец Брахма и бога пазител Вишну, Шива е почитан като бог разрушител и страшен враг на демоните и закрилник на аскетите, отдаващи се на съзерцание. Покровител е на Тамас-гуна.

Един от главните му подвизи е унищожаването на трите града, издигнати от демоните – асури. Някога Брахма разрешил на демоните да построят три крепости и те построили един град на небето, друг – във въздуха и трети – на земята. Така те се почувствали в пълна безопасност и решили да покорят боговете. Тогава Шива изстрелял една стрела, с която поразил едновременно трите града и те изгорели като слама.

Шиваизмът е едно от основните разклонения на Индуизма.

Шива и съпругата му Парвати имали двама сина – богът на мъдростта Ганеша, и Сканда – победителят на демона Тараки. Парвати чрез страшните си превъплъщения в образа на Дурга и Кали също се прославила с победите си над демоните. Шива се почита не само като бог разрушител, но и като съзидател. В началото на всеки нов период на Вселената, със своя танц той я събужда за живот, а в края я унищожава, изпълнявайки танца на разрушението.