Намиб
Намиб (на португалски: Namіbe; на английски: Namib) е пустиня, разположена в дълга тясна ивица по Атлантическото крайбрежие на Южна Африка.
Образувана е от Бенгелското атлантическо течение, речни течения и ветрове. Има малко животински видове в централната си част (лъв, антилопи, насекоми и др.). По-голямата част от територията ѝ е разположена в Република Намибия, а също така и в югозападната част на Ангола и северозападната част на ЮАР. Известна е с температурните си амплитуди до 80 °C. Количеството на годишните валежи варира от 2 mm в най-сухите райони до 200 mm в крайните райони.
Площта ѝ възлиза на около 81 000 km², разпростиращи се на около 1600 km дължина. Средната ѝ широчина варира от 50 до 160 km.
Тя е сред най-старите пустини на Земята, като се счита, че се е оформила преди около 55 млн. години. На нейната територия се открити находища на волфрам, уран, сол и диаманти.
Живо...Пълен текст
Намиб (на португалски: Namіbe; на английски: Namib) е пустиня, разположена в дълга тясна ивица по Атлантическото крайбрежие на Южна Африка.
Образувана е от Бенгелското атлантическо течение, речни течения и ветрове. Има малко животински видове в централната си част (лъв, антилопи, насекоми и др.). По-голямата част от територията ѝ е разположена в Република Намибия, а също така и в югозападната част на Ангола и северозападната част на ЮАР. Известна е с температурните си амплитуди до 80 °C. Количеството на годишните валежи варира от 2 mm в най-сухите райони до 200 mm в крайните райони.
Площта ѝ възлиза на около 81 000 km², разпростиращи се на около 1600 km дължина. Средната ѝ широчина варира от 50 до 160 km.
Тя е сред най-старите пустини на Земята, като се счита, че се е оформила преди около 55 млн. години. На нейната територия се открити находища на волфрам, уран, сол и диаманти.
Животинският свят е представен главно от членестоноги и други малки животни, които могат да живеят с малко вода. Поради древността си, тя вероятно е пустинята с най-много ендемити на света. Намиб е необитавана от хора, с изключение на няколко малки селца на туземните народи.
Коментар