Строежът на Забранения град започва по нареждане на Мин Юнлъ, третия император от династията Мин, управлявал от 1403 до 1423 г. На същото място в миналото се е намирал дворецът на монголския владетел Кубилай хан, за чието великолепие се разказва в „Пътешествията на Марко Поло“.

От 1406 до 1420 г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м висока, 8,62 м широка и 3400 м дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 52 м и дълбок 6 м крепостен ров с вода, наричана „Златна вода“. Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява „безкрайност“, а и само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Дворцовият комплекс обхваща 720 хил. м2, от които 150 хил. м2 изградена площ и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.

След завършването на комплекса император Мин Юнлъ премества столицата от Нанкин в Пекин. В периода от 1420 до 1911 г. Забраненият град е административен център на държавата, дом на 24 императора от династиите Мин и Цин, техните семейства и обслужващ персонал. През 1644 г. избухват бунтове, последният император на династия Мин се самоубива, а начело на Кралство Китай за 267 г. напред застава династията Цин.

Властта на императорите приключва със Синхайската революция от 1911 г. На 1 януари 1912 г. е провъзгласена Република Китай с първи президент Сун Ятсен. 6-годишният по онова време император Пу И е принуден да абдикира.

 

Изглед към Портата на Небесното спокойствие от площад „Тиенанмън“

Новият политически режим позволява на императора да задържи титлата си и да остане да живее (но вече като затворник) във вътрешния двор на Забранения град. Външният двор става резиденция на националистите от Гоминдана и е обществено достъпен.

След години на политическа нестабилност през 1924 г. военният диктатор Фън Юсан организира преврат и поема контрола над Пекин. Фън Юсан денонсира споразумението с императорския дом и експулсира Пу И от Забранения град, лишавайки го от всичките му титли и обявявайки го за обикновен гражданин на републиката. Достъпът до целия комплекс се отваря за обществеността, а Забраненият град получава статут на дворец-музей. Бившият император Пу И умира през 1967 г. като градинар в пекинските ботанически градини.

Заплахата от японска инвазия през 1933 г. принуждава китайското правителство да осигури безопасно хранилище за музейните експонати извън страната. В края на Втората световна война част от колекцията е върната в Забранения град, но друга остава в Тайван. От 1965 г. тя е изложена в Националния дворец-музей в Тайпе.

От тераса с изглед към Портата на небесното спокойствие в Забранения град, на 1 октомври 1949 г. председателят Мао Дзъдун провъзгласява Народна република Китай. Днес на портата е поставен портрет с лика на „Великия кормчия“.

Забраненият град е част от комплекса Императорски дворци на династиите Мин и Цин в Пекин и Шънян, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1987 г. Той е най-голямата древна дървена конструкция в света.