Замък Харлех (уелски: Castell Harlech; уелско произношение: [kastɛɬ ˈharlɛχ]) в Харлех, Гуинед, Уелс, е средновековно укрепление от клас I, построено върху скалист хълм близо до Ирландско море. Построен е от Едуард I по време на нахлуването му в Уелс между 1282 и 1289 г. на сравнително скромната цена от £8190. През следващите няколко века замъкът играе важна роля в няколко войни, издържайки обсадата на Madog ap Llywelyn между 1294–95 г., но падайки под властта на Owain Glyndŵr през 1404 г. След това става резиденция на Glyndŵr и военен щаб за остатъка от въстанието докато не бъде превзет отново от английските сили през 1409 г. По време на Войните на розите от 15-ти век Харлех е държан от Ланкастърите в продължение на седем години, преди йоркистките войски да го принудят да се предаде през 1468 г., обсада, увековечена в песента „Мъже от Харлех“. След избухването на Гражданската война в Англия през 1642 г. замъкът е държан от сили, лоялни на Чарлз I, като се задържа до 1647 г., когато става последното укрепление, което се предава на парламентарните армии. През 21-ви век разрушеният замък се управлява от Cadw, службата за историческа околна среда на правителството на Уелс, като туристическа атракция.

UNESCO смята Harlech, заедно с още три в Beaumaris, Conwy, Caernarfon, за един от „най-добрите примери за военна архитектура от края на 13-ти век и началото на 14-ти век в Европа“ и се класифицира като Световна Място с историческо наследство. Укреплението е изградено от местен камък и е с концентричен дизайн, включващо масивна врата, която вероятно някога е осигурявала настаняване с висок статус за полицая на замъка и гостуващите сановници. Първоначално морето е било много по-близо до Харлех, отколкото в съвременните времена, а водна порта и дълги стъпала водят надолу от замъка до бившия бряг, което позволява замъкът да бъде снабдяван по море по време на обсади. В съответствие с другите замъци на Едуард в северната част на Уелс, архитектурата на Харлех има тясна връзка с тази, открита в графство Савоя през същия период, влияние, което вероятно произлиза от савойския произход на главния архитект, Яков от Сейнт Джордж.