Imperio incaico ( Империя на инките )

Империята на инките (на кечуа: Tawantinsuyu, „Четирите района“) е най-голямата и могъща империя в Доколумбова Америка. Нейната политическа и административна структура е смятана от повечето учени за най-добре развитата в Америка преди пристигането на Колумб. Административният, политически и военен център на империята е в Куско в днешно Перу. Цивилизацията на инките възниква в планините на Перу в началото на XIII век, а последните и крепости са превзети от испанците през 1572 година.

От 1438 до 1533 година инките установяват контрол над значителна част от западните области на Южна Америка с център в Андите, използвайки завоевания и мирна асимилация. При най-голямото си разширение империята им обединява Перу, голяма част от съвременен Еквадор, западна и централна Боливия, северозападна Аржентина, северно и централно Чили и малка част от югозападна Колумбия в държава, сравнима с историческите империи на Евразия. Неин официален език е кечуа. В обширната империя съществуват множество религиозни форми, повечето свързани с локални свещени места, наричани уака, но властите насърчават култа към слънчевото божество Инти, опитвайки се да го наложат като висшестоящ спрямо другите култове. Инките смятат своя владетел, носещ титлата сапа инка, за „син на Слънцето“.

За Империята на инките е характерно отсъствието на много елементи, свързвани с цивилизацията в Стария свят, като познания за колелото и желязото, използването на ездитни и теглителни животни и наличието на писменост. Въпреки това те изграждат държава с континентални размери, изграждат монументални строежи и мащабна пътна мрежа и въвеждат редица селскостопански нововъведения.

Икономиката в Империята на инките функционира без пари и организирани пазари, на основата на разменна търговия. Поданиците са подложени на принудителен труд в полза на държавата, в замяна на което получават достъп до обработваема земя и стоки, както и до финансирани от властите празненства. Заради ограничените и трудни за интерпретация сведения различни автори определят тази икономическа система противоречиво – като феодална, робовладелска или социалистическа.