Kopalnia soli Bochnia

( Солна мина „Бохня“ )

Солна мина „Бохня“ (на полски: Kopalnia Soli Bochnia) е неработеща солна мина в Бохня, Полша, работела от 1251 до 1990 г. Обектът днес е забележителност и е отворен за туризъм и лечение. Той е полски исторически паметник, а през 2013 г. е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Това е най-старата солна мина в Полша.

История

Околностите на Бохня още през неолита са били известни[1] с добива на сол чрез изпаряване на вода от солен разтвор. Най-старият документ, описващ производството на сол в околностите на Бохня, е булата на папа Инокентий II от 1136 г., в която се споменават солниците в Бабиза край Краков.[2] Споменават се и работещите по това време солници в близките Коланов и Ходенице, сега квартали на Бохня.[3]

 
Потокът Бабице, течащ през Бохня. Най-вероятно неговото име служи за идентификация на първите солници за добив чрез изпаряване

След 1772 г. мината попада в австрийски ръце и остава под техен контрол по време на поделбите на Полша до 1918 г. Повторният развой на мината настъпва след 1785 г., когато Дионизи Станетти става неин управител. Разширяването на вентилационната система и новата подземна шахта (по-късно наречена Станетти (Stanetti) през 1794 дават достъп до нови находища на сол, които осигуряват работата на мината през следващите десетилетия.

След като Полша извоюва независимостта си, мината Бохня започна постепенно да губи значението си за сметка на мините, разположени в северните региони на Полша, където находищата са много по-богати и по-лесни за експлоатация.

Прогресивната модернизация на мината – замяната на конете с парни и електрически машини, на традиционните инструменти с електрически и експлозиви, води до изчерпването на по-голямата част от находището до 90-те години на миналия век, а произтичащата от това нерентабилност на добива води до изоставяне на производството в промишлен мащаб.

През 1981 г. мината е вписана в регистъра на паметниците и постепенно се превръща в обект за туризъм и лечение. Започва изграждане на план за ликвидиране на онази час от мината, която не е културна забележителност. Добивът на сол е спрян през 1990 г., когато започва запълване на най-дълбоките и същевременно най-млади изкопи на мината, които не представляват голяма туристическа атракция.

През 1990 г. промишленият добив на сол в мината приключва.[4] Сред многото забележителни съоръжения на мината функционира и изправен задвижващ механизъм за асансьорите в шахтите с парен двигател, който бива пускан в действие при някои поводи. Този действащ технически паметник е единствен по рода си в Европа. На 6 октомври 2000 г. съоръжението е вписано в списъка на историческите паметници.[5] На 23 юни 2013 г. мината е вписана в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[6]

Jan Flasza: Bochnia – przewodnik po mieście. Urząd Miejski w Bochni, 2005. ISBN 83-907037-4-2. Treść bulli gnieźnieńskiej z częściowym tłumaczeniem Jan Flasza: Bochnia – przewodnik po mieście. Urząd Miejski w Bochni, 2005. ISBN 83-907037-4-2. Kamil Kosiński: Bochnia ma być jak Wieliczka. W: Puls Biznesu [on-line]. Bonnier, 2013-04-15. [посещение 2017-12-22]. Dz.U. 2000 nr 83, poz. 938 PAP, Kopalnia w Bochni i Zamek Żupny w Wieliczce trafiły na listę UNESCO, PAP – Nauka w Polsce, 24 czerwca 2013 [посещение 2020-09-21].
Photographies by:
Kj - CC BY 3.0
Kj - CC BY-SA 4.0
Kj - CC BY 3.0
Geniu at Czech Wikipedia - CC BY-SA 3.0
Statistics: Position
625
Statistics: Rank
161680

Коментар

Esta pregunta es para comprobar si usted es un visitante humano y prevenir envíos de spam automatizado.

Security
376418529Click/tap this sequence: 2996

Google street view

Where can you sleep near Солна мина „Бохня“ ?

Booking.com
490.643 visits in total, 9.208 Points of interest, 405 Destinations, 19 visits today.