История

Ангкор Ват е разположен на 5,5 km северно от съвременния град Сием Реап и на малко разстояние южно от някогашната столица, чийто център е храмът Бапуон. Намира се в област с концентрация на древни паметници и е най-южният от главните обекти на комплекса Ангкор.

Според легендата, изграждането на Ангкор Ват става по заповед на бог Индра, който иска той да служи за дворец на неговия син Преча Кет Меалеа.[1] Според китайския пътешественик от XIII век Джоу Дагуан, по това време се вярва, че храмът е изграден за една нощ от божествен строител.[2]

Първоначалният проект и изграждане на храма става в първата половина на XII век, при управлението на Суряварман II, продължило от 1113 до около 1150 година. Посветен на Вишну, той е построен като държавен храм и столица на този владетел. Тъй като не са запазени нито основната стела, нито някакви надписи от времето на създаването на храма, неговото първоначално име остава неизвестно. Работата по съоръжението изглежда е прекратена малко след смъртта на Суряварман, като някои от декоративните барелефи остават недовършени.[3] През 1177 година, около 27 години след смъртта на Суряварман, Ангкор е превзет и разграбен от войските на Чампа, традиционен противник на кхмерите.[4] След тази криза държавата е възстановена от нов владетел, Джаяварман VII, който основава нова столица (Ангкор Том) и нов държавен храм (Байон) на няколко километра на север.

В края на XII век Ангкор Ват постепенно е трансформиран от индуистки в теравада будистки храм, какъвто остава и в наши дни.[5] Ангкор Ват е донякъде занемарен след XVI век, но за разлика от останалите ангкорски храмове, никога не е напълно изоставян. Това донякъде се дължи на ограждащия го ров, който му дава известна защита срещу разрастването на околните гори.[6]

Един от първите западни посетители на храма е Антониу да Мадалена, португалски монах, посетил Ангкор през 1586 година, който пише, че това е „толкова необичайна постройка, че не е възможно да се опише, тъй като не прилича на никоя друга сграда по света. Тя има кули и украси, и всички изтънчености, които човешкият гений може да измисли.“[7] В средата на XIX век храмът е посетен от френския естественик и изследовател Анри Муо, който пръв популяризира комплекса на Запад чрез публикуването на своите пътни записки, в които пише:

Един от тези храмове – съперник на този на Соломон и издигнат от някой древен Микеланджело – може да заеме почетно място сред най-красивите сгради. Той е по-величествен от всичко, което ни е оставено от Гърция или Рим, и представлява тъжен контраст към състоянието на варварство, в което е потънала днес страната.[8]

За Муо, както и за други ранни западни посетители, е трудно да повярва, че наистина кхмерите са построили храма – те погрешно го отнасят към епохата на Древен Рим. Действителната история на Ангкор Ват е постепенно възстановена по стилистичните и епиграфски свидетелства, натрупани в хода на разчистването и реставрационните работи в целия комплекс Ангкор. За разлика от повечето археологични обекти, там не са открити обикновени жилища и къщи или други признаци на обитаване, като съдове за готвене, оръжия или части от облекло – само архитектурните паметници свидетелстват за миналото на комплекса.[9]

През XX век Ангкор Ват има нужда от сериозна реставрация, най-вече от премахване на натрупаната върху него пръст и растителност.[10] Възстановителните работи са прекъснати по време на гражданската война и управлението на Червените кхмери през 70-те и 80-те години, но през този период щетите са относително малки, главно кражби и унищожаване на статуи от по-късен период.[11]

Храмовият комплекс е важен символ за Камбоджа и източник на национална гордост, оказвайки влияние върху дипломатическите отношения на страната с Франция, Съединените щати и съседен Тайланд. Изображение на Ангкор Ват присъства на националното знаме на Камбоджа от първия негов вариант, създаден около 1863 година.[12] В по-широк план обаче храмът не се възприема като толкова национален символ, а се вписва в общите политически и културни процеси на Френската колониална империя, превръщайки се в един от експонатите на колониалните и световни изложения в Париж и Марсилия между 1889 и 1937 година.[13]

Впечатляващото артистично наследство на Ангкор Ват и други кхмерски паметници в областта Ангкор става пряка причина за обявяването на Камбоджа за френски протекторат на 11 август 1863 година и за френското нападение срещу Сиам, с което трябва да се установи контрол над развалините. Това довежда до присъединяването към Камбоджа на области в северозападната част на днешната територия на страната, които са под сиамски контрол от средата на XIV век.[14] Комплексът остава под френски контрол до 1953 година, когато Камбоджа става независима държава.