Островът бива заселен през 1887 г., след като през 1810 г. там са открити залежи на каменни въглища. По това време островът е бил все още просто скала в морето. С цел добиване и транспортиране на въглищата по-късно островът бива изкуствено разширен. През 1890 г. Мицубиши закупува острова и започва изграждането на жилищни блокове, както и на бетонни стени, които да пазят острова от морските вълни и тайфуни.[1] До 30-те години на 20 век Хашима вече се е превърнал в значителен индустриален център, с няколко въглищни мини и военни заводи. От 1930-те до края на Втората световна война на острова работят основно корейски и китайски затворници, които е трябвало да работят при много тежки условия и робско отношение от страна на Мицубиши. Много от тях умират поради тези причини.[2] През 1959 г. населението на Хашима достига 5259 души (гъстота: 83,500 души/km²), правейки го едно от най-гъсто населените места на Земята.[3] Нарастването на петролната индустрия през 1960-те години бързо започва да измества въглищата и добивът им вече не изгоден. Мицубиши взема решение да затвори мините през 1974 г. За няколко седмици целият остров е опразнен, а жителите оставят много от вещите си там. С цел да предотврати грабежи, правителството на Япония забранява свободния достъп до острова.[4]