زبان فارسی باستان ( Староперсийски език )

Староперсийският език е един от двата писмено засвидетелствани древни ирански езици. Староперсийският език е езикът, познат от монументалните клинописни надписи от времето на династията на Ахеменидите (около 600 – 300 пр. Хр.) в областта Парс в югозападен Иран. Те са изсечени по поръчка на ахеменидските владетели и прославят тяхното управление. Езикът на клинописните надписи се характеризира с повтарящи се стандартни формули по вавилонски образец и не е особено богат. В надписи, печати както и в други документи от деловодството на ахеменидската канцелария, водено на еламски език, са запазени голям брой староперсийски лични имена и военно-административни понятия. Староперсийски лични имена и отделни думи са открити в чуждоезикови паметници на територията на днешен Иран, Ирак, Турция и Египет.