Сан Марино (на италиански: San Marino, произношение: sam maˈriːno), официално Светлейшата Република Сан Марино (на италиански: Serenissima Repubblica di San Marino), но обикновено се нарича само Република Сан Марино (на италиански: Repubblica di San Marino), е държава в Южна Европа, в североизточната част от апенинския полуостров, изцяло обградена от Италия.
Една от най-малките държави в света, Сан Марино има площ 61 km2, с население 33 562 души. Столица е едноименният град Сан Марино, а най-голямото селище е Догана в община Серавале. Сан Марино има най-малкото население от всички членове на Съвета на Европа. Официален език е италианският и Сан Марино има силни стопански и етническо-културни отношения с по-големия си съсед. Малката държава се намира близо до брега на Адриатическо море, близо до курортния и пристанищен град Римини.
...Пълен текстСан Марино (на италиански: San Marino, произношение: sam maˈriːno), официално Светлейшата Република Сан Марино (на италиански: Serenissima Repubblica di San Marino), но обикновено се нарича само Република Сан Марино (на италиански: Repubblica di San Marino), е държава в Южна Европа, в североизточната част от апенинския полуостров, изцяло обградена от Италия.
Една от най-малките държави в света, Сан Марино има площ 61 km2, с население 33 562 души. Столица е едноименният град Сан Марино, а най-голямото селище е Догана в община Серавале. Сан Марино има най-малкото население от всички членове на Съвета на Европа. Официален език е италианският и Сан Марино има силни стопански и етническо-културни отношения с по-големия си съсед. Малката държава се намира близо до брега на Адриатическо море, близо до курортния и пристанищен град Римини.
Името на държавата произхожда от името на Свети Мариний, каменоделец от римската колония в остров Раб, в съвременна Хърватия. В 257 г. Мариний, според античната легенда, участва в преустройването на градската стена на Римини след разрушаването ѝ от либурнските пирати. След това Мариний създава независимо монашеско общество в планина Титано в 301 г.; затова Сан Марино се счита за най-старата още съществуваща държава и най-старата конституционна република в света.
Държавата се управлява според Конституцията на Сан Марино (Leges Statutae Republicae Sancti Marini), шест книги, написани на латински във втората половина на XVI век, които очертават държавната политическа система. Конституцията на Сан Марино се счита за най-стария в света управителен документ, който още е в сила.
Държавното стопанство се основава главно на финансите, промишленото производство, услугите и туризма. Това е една от най-богатите страни в света по данните за БВП на глава и може да се сравнява с най-развитите европейски области. Сан Марино се счита за силно устойчиво стопанство с едно от най-ниските равнища на безработица в Европа, няма държавен дълг, а има бюджетен излишък. Въпреки че страната не е част от Европейския съюз, след съглашения с Италия и Европейския съюз, в Сан Марино се използва еврото като валута.
Сан Марино е една от трите страни в света, които са изцяло обградени от друга страна (единствените други анклави са Ватиканът*, обграден от Италия и Кралство Лесото, обградено от Република Южна Африка). Това е третата най-малка страна в европейския континент, след Ватикана и Монако и петата най-малка страна в света.
Свети Мариний тръгва от остров Раб, в съвременната хърватска област Далмация и достига до град Римини, за да работи като каменоделец. След Диоклециановите гонения заради християнските му проповеди, той избягва в съседната планина Титано, където създава малка църква и затова града и държавата Сан Марино, която понякога е наричана „титанската република“.[1]
Официалната дата на създаването на Републиката е 3 септември 301 г. В 1320 г. хората на село Киезануова решават да се съединят със страната.[2] В 1463 г. обществата Фаетано, Фиорентино, Монтеджардино и Серавале се съединяват със Сан Марино и след това границите на Републиката няма да се изменят вече.[3] В 1631 г. папата Урбан VIII признава независимостта на Сан Марино.
В 1797 войската на Наполеон представят се за опасност за Сан Марино, но независимостта на страната се спасява от един от регентите ѝ, Антонио Онофри, който успява да завърже приятелски отношения с Наполеон. Благодарение на неговите усилия, Наполеон обещава да защитава и пази независимостта на Републиката и дори му предлага да разшири територията ѝ до морския бряг. Предложението е отхвърлено от регентите, тъй като се боят от възможните бъдещи отмъщения от други държави.[4][5]
В периода на италианското обединение в XIX век Сан Марино е безопасно убежище за много хора, които са гонени за поддръжката си на движенията за обединението. Като признава тази поддръжка и помощ на него, Джузепе Гарибалди приема желанието на Сан Марино да не се съедини към новата италианска държава.
През септември 1944 г. Сан Марино е окупирана от германските войски. В периода 1945 – 1957 управлява коалиция на комунистическата и социалистическата партия, 1957 – 1986 – коалиция на левите партии, 1986 – 1992 – коалиция на комунистическата и християндемократичната партия, от 1992 г. – коалиция на социалистическата и християндемократическата партия. Сан Марино е членка на ООН от 1992 г.
Коментар